Църквата "Св. Георги". Намира се под южния склон на Трапезица на деся бряг на р. Янтра. Тя е сравнително малка, еднокорабна, едноапсидна с тесен притвор и полуци-линдричен свод. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква от ктитора кир Параскев и съпругата му Ирина. Над входа на същинската част на църквата е запазен надпис на гръцки език: "Благочестивите Параскева и Ирина по време на Великотърновския митрополит Гаврил поправиха и преправиха този храм на великомъченик Георгия в 7120 г. от сътворението на света" (1612 г.).
        За по-стар градеж говори значителна част от каменната зидария на църквата, а дебелият зид между прeддверието и останалите помещения доказва първоначалното съществуване на купол, който не е възстановен при преустройството и. Към същия период се отнасят и откритите останки от стенописи от по-ранен живописен слой в притвора на съществуващата църква.
        Църквата "Св. Георги" повтаря архитектурния план на останалите средновековни църкви. Състои се от две помещения. По-голямото включва наоса и олтарната част, а по-малкото е женското отделение. Между тях има доста голямо преддверие.
Стенописите в църквата са дело на няколко майстори. В наоса живописецът показва образите фронтално, със застинали жестове. Цветовата гама е тъмна. Тук особено издържани са стенописите "Старозаветна троица" - на източната стена, "Успение Богородично" и "Тайната вечеря" - на западната стена и др. Някои от стенописите в наоса са с подчертана монументалност и уверен рисунък. В притвора живописецът използва по-светъл колорит, рисува образите с  по-подчертана одухотвореност, чувства се раздвиженост и творческа фантазия при композиционното изграждане. Тук особено характерни са композицията "Страшният съд" - представена в три хоризонтални пояса на източната стена, и "Сватбата на Кана Галилейска" - на западната стена. Много стенописни елементи в църквата "Св. Георги" са специфични и за декоративната украса на арбанашките църкви. Стенописите в църквата "Св. Георги" отразяват новите търсения на неизвестни майстори зографи и техните ученици през един период, служещ като преход към реалистичните тенденции на българската възрожденска живопис.
        През XIX в. църквата "Св. Георги" е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа до построяването на специална за целта сграда.
Реставрацията и консервацията на църквата, осъществена през периода 1968 -1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов, оставя за поколенията един забележителен паметник на българското изобразително изкуство, интересен музее нобект в кв. "Асенов".

        Църквата "Св. Четиридесет мъченици". Това е най-известния средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII—XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
        Състои се от две части - продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като Християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
        В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Редесто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
        Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: "Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
Първите опити за проникване в "Теке джамиси" се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).
        Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат - неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
        Проучването на манастирския комплекс "Великата лавра" е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователноста на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян - на мерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са направени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. През ноември - декември 1987 г. предложените архитектурни проекти за осъществяване интериора и екстериора на този ценен средновековен паметник са показани за обществено обсъждане в изложбените зали на ул. "В. Мавриков".

        Църквата "Св. Петър и Павел". Намира се в днешния кв. "Асенов" в подножието на северния склон на хълма Царевец. Тя е едноапсидна кръстокуполна църква. Наосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Строена е вероятно в края на XIII в. Към XVI - XVIII в. църквата е раз ширена на юг и запад с външен притвор. Сводовете, покри ващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурявал възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът.
        След падането на Търново под турско робство в църква та "Св. Петър и Павел" е преместена Патриаршията и цялата патриаршеска библиотека. В тази църква около две години служи последният патриарх - Евтимий. По-късно тя е включена в двора на гръцката митрополия. По време на земетресението през 1913 г. е силно повредена. В нейни-те стенописи се забелязват три живописни слоя от XIV, XV] и XVII в. От XIV в. в олтара е запазена композицията "Пиета" и съществувалите до 1913 г. стенописи в горната част на църквата. Според Ф. Успенски, който публикува стенописите преди земетресението, първото изписване на църквата е от 1392 г. От второто стенописване (XVI в.) са фреските в наоса на църквата - "Светите отци", композицията "Дейсис", част от композицията "Пророк Данаил в ямата между лъвовете". образите на св. Петър и Павел на югозападната колона, а също така и високохудожествените фрески "Ангел с дивит" и "Св. Христофор". На северната арка и наоса са изписани образите на руските светци Борис и Глеб. Фрески от третото стенописване (XVII в.) са запазени в южното помещение, намиращо се по цялото протежение на наоса. Надписите над отделните сцени от стенописния календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември, седмият вселенски събор и образите на отделни светци са на гръцки език.
        Църквата "Св. Петър и Павел" е напълно реставрирана през 1981 г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки по проект на арх. Боян Кузупов. Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните средновековни паметници на културата.
        През ХII-ХIV в. в кв. "Асенов" се намирали и други средновековни църкви. Източно от църквата "Св. Петър и Павел" са открити основите на църквата "Св. Иван Рилски" от ХIIII-ХIV в.
Около 150 м на юг от левия бряг на р. Янтра, северно от църквата "Св. Четиридесет мъченици", се намирал девическият манастир "Св. Богородица Темниска", където Иван Александър изпратил като монахиня първата си жена Теодора. Тук прекарала последните години от живота си и втората му жена, еврейката Сара-Теодора. На мястото на този манастир сега се издига кварталната църква "Успение Богородично". На югозапад от новия мост в кв. "Асенов", в подножието на хълма Трапезица, се намирала малката еднокорабна, едноапсидна църква "Св. Петка", разрушена напълно от земетресението през 1913 г. Подобно на църквата "Св. Георги" и тя била възстановена и изписана през 1612 г. Отделни фрагменти от нейните стенописи се съхраняват в Археологическия музей в София.

        Църквата "Св. Никола". Намира се на източната страна на махалата Варош. Строежът е започнат през 1835 г. от майстор Иван Давдата, но е довършена от Кольо Фичето, след което той е признат за майстор строител. Църквата е ниска трикорабна базилика с дървени колони и дъсчени тавани, средният от койтс имитира цилиндричен свод. Вътрешността и е добре оформена посредством прозорци в извити барокови галерии, както и корнизите. Внимание заслужават иконостасът и владишкият трон, дело на Йоаникий (Йонко) Папавитанов, тревненски майстор. Тридесет и четирите малки икони, поставени на иконостаса, са негово дело. Църквата е завършена през 1841 г, и е тържествено открита от митрополит Неофит Византиос.

        Църквата "Рождество Богородично". Намира се в старата част на града - в т. нар. "Болярска махала". Построена от Кольо Фичето (1842-1844 г.). Изградена е от дялан пясъчник, като характерни особености на църквата са големият главен корниз и двойната, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсена е с четири колонки и елипсовидни прозорци, които придават особена оригиналност на фасадата. Църквата е трикорабна. На 30 м западно от нея е построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на църквата са двата реда капители. Сводовете са направени от тухли и хоросан. Освен главния вход има още две странични, симетрично разположени врати, през които се излиза във външните аркади. Построена е със средства, събирани от населението по махали. По време на земетресението на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. Сега той се съхранява в експозицията, подредена с макети на Леон Филипов.

        Църквата "Св. Спас" ("Възнесение"). Намира се западно от конака, където са били къщите на най-големите търговци и занаятчии. Днес тя стои между сградите на музея и Икономическия техникум. През 1859 г. Кольо Фичето започва строежа и и го завършва през 1862 г. Църквата е трикорабна базилика, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжевочервена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади. Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г, горната част на църквата била разрушена. Сега тя се реставрира и в нейните зали ще бъде подредена експозиция с икони, съхранявани във фондовете на Историческия музей.

        Църквата "Св. Кирил и Методий" ("Св. Атанас"). Издига се на най-високата част на града - Варош. Още с построяването тази църква е доминирала с купола и камбанарията си над околната среда. И днес тя продължава да се откроява в общия панорамен изглед на града. Строежът е започнат на 10 март 1860 г. и е завършен на 8 октомври 1861 г. В кондиката на църквата за пръв път е записано, че майсторът е Никола Фичето, като в скоби е добавена думата архитект. Той е и ктитор на тази църква, като от него са подарени и надписани два големи железни светилника.
Църквата е трикорабна с купол, издигнат в центъра на правоъгълно пространство, към което от четири ге страни се отправят арки, свързващи стените с колоните. Към него са насочени балдахиновите сводове и колоните. Арките и сводовете са направени с изключително чувство за пластична красота и са хармонично съчетани с кривата линия на балкона.

        Църквата "Св. Константин и Елена" ("Св. Борис"'). Намира се на запад от църквата "Св. Спас" и е с 14 стъпала по-високо от нея, а от главната улица на 50 стъпала по-ниско. През XIX в. тя се включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. При изграждането и Кольо Фичето успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки. Църквата е трикорабна. Вътрешността и е светла и красива, При главния и вход от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се колони, които показват здравината и устойчивостта на сградата. По неповторим и изключително красив начин Кольо Фичето успява да изгради и обедини църквата и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. Построяването на тази църква разкрива творческите му възможности и го издига като бележит възрожденски майстор. И днес въпреки промяната на околната среда църквата не е изгубила от своето архитектурно значение.
        Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на хаджи Минчо Хаджицачев. Тук е и паметникът на митрополит Панарет Рашев, дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи.

        Църквата "Св. Марина". Намира се в старото.селище Марино поле, което през XIX в. е било вън от чертите на град; (днес кв. "Толбухин"), Църквата също е дело на майстор Кольо Фичето.
Интерес в града представляват още църквите в кварталите "Асенов", "Света гора" и катедралната (съборната) църква, строена през 1933-1934 г.

        Катедралната (Съборната) църква. Намира се на мястото на старата църква "Рождество Богородично", строена от Кольо Фичето през 1844 г. и съборена по време на земетресението през 1913 г. Днешната катедрална църква "Рождество Пресветая Богородица" е строена от майстора строител предприемач дядо Грозю през 1933-1934 г. Новата църква е център на малък площад в старата част на града. Стенопис-вана е през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени - покръстване на българския народ, Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум и Сава, Горазд и Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на Велико Търново - изпращането на Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.
В притвора на църквата са погребани митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим.

        Църквата "Успение Богородично". Намира се в днешния кв.Асенов на мястото на средновековния манастир "Успение Богородично". Построена е през 1923 г. и открита на 19 декември (с. г.). Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В църквата са пренесени и запазени старинни икони като "Св. Петка" (1854 г.) и "Св. Богородица" с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тук се съхраняват много стара утвар - сребърни кандила от 1796 и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.

        Църквата "Св. Троица" е сравнително нова църква (1935 г.), изградена на мястото на стар параклис в днешния кв. "Света гора". Издигната е по инициатива на свещеник Никола Иванов, а майстор строител е Иван Денчев от Дряново,