Град Велико Търново е разположен на север от Стара планина по склоновете на едноименните възвишения. Живописната котловина между Дунав и Стара планина, сред която се намира, е оградена с гребени, ридове и чуки, които посте-пенно се снишават и стигат до равнината. Река Янтра, която извира под историческия вр. Бузлуджа, прорязва тази котловина, като от юг при влизането и от север при излизането й се образуват два красиви пролома. Тракийското име на тази дълга река е Ятрус (бързотечаща), а славянското - Етър. Тя се влива в р. Дунав при с. Вардим.
        Търновските хълмове имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайки от кредното море, което преди милиони години е заливало нашите земи. Климатът е умереноконтинентален.
        Южният пролом, през който р. Янтра влиза в града, се нарича Устие. Вляво от реката е шосето от Русе за Шипченския проход и Прохода на републиката, а вдясно - жп линията Русе - Горна Оряховица - Велико Търново - Стара Загора - Момчилград - Подкова. От този пролом пътникът вижда града като през прозорец. Северният пролом е по-дълъг, а ширината му между скалните венци е 1 км. Река Янтра излиза от иего и през с. Самоводене и Горна Оряховица продължава течението си на север. В началото на XX в. в пролома реката образувала няколко вира - Хайдушкия, Въртопа при гара Трапезица, Чобъра между Преображенския манастир и манастира "Св. Троица", Дяволската баня, Кривия вир и Бръшнарка. В града Янтра образувала оше три вира - Калпака, Бояджийския под тамболовия мост и Косовския под старото военно училище. В северния пролом през XIX в. местата били засадени с лозя. Местността Златно дере е свързана чрез легендата с действията на хайдут Калчо. На негово име народът нарекъл една от пещерите, образувани в скалите. Тук са и двата извора - Мечи кладенец и Шишманец. Преданието свързва последния с името на българския цар Иван Шишман, който при напускането на Тьрново по време на турското нашествие през XIV в. минал по тези места. Майка му поискала вода и той забил меча си в земята, а оттам бликнал този извор.
        Отляво на пролома на значителна височина от реката минава шосето от Русе през Велико Търново и планинските проходи за Южна България, а отдясно, успоредно нашосето, е ЖП линията Русе - Горна Оряховица - Подкова. На 5 км ог Велико Тьрново от двете страни на северния пролом под скалите са разположени манастириге "Св.Преображение"и "Св. Троица".
        Завоите, които прави р. Янтра в Търновската котловина, заобикалят няколко бърда и чуки. Реката ги мие и им придава форма на полуострови. От тях най-красиви са три. Върху средния, най-големия, е застроен възрожденският град, чиито къщи са разположеня амфитеатрално. През XIX в. на запад градът достагал т. нар. Орловец, където турците отглеждали своите орли. Тук хълмът също бил засаден с лозя. На изток полуостровът е в права линия с дължина 2 км и ширина от 50 до 300 м. Най-високата му част е западната. Тази тясна ивица земя го свързва с Орловец. Скалистата ивица тук и днес се нарича Поличката. Северните склонове достигат реката, на юг и изток са терасовидни, снижават се и на юг се образува поляна, наречена Марино поле. На изток склоновете завършват сьс скалиста стена във форма на мост (Глава на скалите), над която минава пътят за хълма Царевец - главният вход сьс Сечената скала.
        Вторият полуостров лежи на юг от първия. Водите на реката го мият от север, запад и югоизток. Северните склонове са обрасли с гора. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът "Св. Богородица Одигитрия", в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира "Св. Троица". За хълма Света гора Григорий Цамблак пише: "При града Търново има едно място, отделено само с река. То се вижда цяло и е пълно с трева, напоява се обилно от течащи води и преди да наслади вкуса, наслаждава очите с волните си красоти; обрасло е счеста и пространно прохладна гора, пълно е с всякакви плодове и различни цветя."
        Хълмът Света гора представлява четиристенна пирамида срещу центъра на града и свършва с едно от най-живописните места на Велико Търново - парк "Асеновци". Вторият ръб на хълма е срещу гората, третият - срещу с. Малък чифлик, а четвъртият - срещу моста в кв. Света гора. От течащите води на хълма Света гора, които описал Григорий Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетая на XX в. само един поток (т. нар. Тъмен поток) се спускал и вливал в Янтра до гара Велико Търново. Най-долната част на равнината около потока се наричала Белянка, защото през XIX в. жените иявали тук да белят платна.
        До манастира "Св. Богородица Одигитрия" имало кладенче, наричано Везкаменното кладенче. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали "винарския път", защото от него през реката се излизало направо в лозята на м. Мармарлия. При този път се намирало Трескавото кладенче. От него вземали вода, за да се лекуват болните от треска. Хълмът Света гора се мие от три страни от р. Янтра, която тук също образувала вирове: единия - под моста към Света гора, а другия - "бояджийския вир" - между двата тунела по жп линията. Тук майсторите бояджии през XIX в, изпирали боядисаните платна и прежди.
        Света гора се свързва с околните хълмове посредством моста в кв. Света гора (1436г.), Стамболовия мост (1892 г.) и моста между двата тунела (1899 г.). От Света гора се виждат м. Мармарлия, кв. "Асенов" и северният пролом. За това красиво място Иван Вазов споменава в романа си "Светослав Тертер". На хълма Света гора днес са изградени сградите на ВТУ "Кирил и Методий", ресторанти и увеселителни площадки. На югозападния склон на хълма Света гора е пътят за гара Велико Търново. Североизточният склон на хълма още през XIV и XV в. бил заселен от турски колониста. Днес тук е изграден съвременен жилищен квартал за студенти и преподаватели.
        Третият полуостров - Трапезица, е на север от средния и има форма на трапец. Околовръст е обграден с венец от скали. От залад. юг и югоизток се мие от водите на р. Янт ра, а на север има малка долина, по която минава шосето за манастира "Св. Троица". На източния и южния склон, между скалите и брега на р. Янтра, се намира кв, "Асенов" (наричан Нов град през средновековието и Долна махала през турското робство). От тази страна полуостровът е свързан с другите полуострови посредством три моста - на Феруз бей (1436г.), Владишкия (1874 г., реставриран през 1981 г.), и още един мост, строен през 1934-1935 г.
        Около Велико Търново се намират местносгите Ксилифор, Трошана, Зеленка, Орлов връх, Качица. Мармарлия и Салаватя. През XIX в. те били засадени с лозя.
        На юг от стария град е м. Мармарлия, ползвана през XIX в. като вилна зона, засадена с лозя и овошни дървета В тази местност имало четири чешми - Качица, Йоновка, Жабовата и Мармарлия. Името на местността идва от мраморната чешма, построена през римско време. Тук имало и старо селище, носещо името на една от чешмите - Качица. Проведените в района археологически разкопки през последните години разкриха, че на това място е имало праисторическо селище. Пътят за близкото до Търново през ХIХ-ХХв. селище Чолаковци (дн. кв. "Чолаковци") разделял на две части Мармарлийския рид - източна и западна. Източната обхваща само района от Устието до пътя при Качица. Тук през XIX в. имало три чешми, построени от бояджийския, самарджийския и ковашкия еснаф. На една от чешмите имало надпис "Иснав кувашки, 1828". Източната част на Мармарлийския рид се славела с хубави лозя, но пътят към нея бил стръмен и след дъжд изкачването било затруднено, Днес на това място е застроен новият жилищен кв. "Бузлуджа".
        На 100 м от м. Качица се намират руските гробища. По тези места през XIX и началото на XX в. имало около 300 летни къщи (колиби) на търновци. Около тях местата били засадени с лозя и овошни дръвчета. На изток Мармарлийския рид завършва със скалите при Устието, а на запад - при Синия вир. Наричали го Синия вир, защото водата му с дълбочина 8 м изглеждала синьо-зелена. Вирът бил широк 15 м и дълъг 1,5 м. Той е свързан с редица предания и легенди. Над него била гората с хайдушкото кладенче, свързано с предания за Филип Тотю.
        Между двата масива Момина крепост и Арбанашко плато се намира м. Кайнака, по името на сьществуващия там извор. Долната част на платото има форма на фуния. Най-тясната част е при р. Янтра, а най-високата стига до с. Шереметя. В горната част се разделя на два ръкава: - малкия (Ксилифор), до Момина крепост, и Лакото (към Арбанашкото плато) по името на двете чешми - Голямото и Малкото лако (лако е латинска дума, означаваща езеро, а ксилифор - гръцка, и значи място, откъдето се получава дървен материал). През XIX в. целият (Ксилифор бил засаден с лозя, сред които имало над 80 летни къщи (колиби). Днес тук се намира туристическият комплекс "Момина крепост".